Тръгвам из улиците на Будапеща. Донякъде съм щастлива, че съм сама в този ден, защото се успах, типично за мен. 😀 Първо хващам картата, а след това избирам посока и поемам по пътя. Градът е пълен с архитектурни красоти, автентични магазини, приятни заведения. Има много забележителности, които си заслужава да се видят. Можеш да се луташ много някъде там, но в крайна сметка накъдето и да поемеш, все очарование ще срещнеш.
Улиците са цветни и е толкова приятно да се разхождаш по тях. По-скоро е тихо и можеш да бъдеш сам със себе си, дори в голям град като този.
Артистичността на града се усеща в самата атмосфера. От всяко кътче дебнат ателиета, старинни бижутерии, витрини, врати и прозорци.
Разходката ми продължава цял следобед и слънцето игриво закача погледа ми при Унгарската национална галерия. Само добрата компания би допълнила този приятен момент.
В близост до най-големия мост, който свързва двете части на града, гледам как залеза покрива с мекия си воал цялата небеса. Хората продължават своята разходка в неговата прегръдката.
Нощта бавно пристъпва със своя приказен танц.
Светват светлините на града, за да бъде магическа нощта.
Будапеща – още един град с магия! Нямам търпение да се върна отново.