Лятото вече плавно отминава, а есента леко пристъпва. Напомня ни го съвсем небрежно, оцветявайки всичко в своите багри. Лятото, обаче, е игриво и усмихнато, винаги остава до последно, за да ни погали с някой слънчев лъч и да задържи запечатани в съзнанието ни сините вълни и морския бриз.
Тази година морското ми преживяване беше красиво и спокойно, но също така и доста диво, и шумно, защото ходихме на Bass Sea Festival – и при двете положения преживяване, запомнено с една малка морска магия. Магията на крайбрежието. Тя винаги е там, но я има в големи количества в тръпката от галещото слънце след 6, меките залези, звездните нощи и светлите изгреви.
Дъждът заваля край морето още първите дни, но ето как след дъжд винаги изгрява слънце, както е казал някой мъдър човек някъде там:
Една нова сутрин със свежо начало донесе слънцето и оправи настроението. Най-накрая започна да е повече лятно, отколкото само морско.
Дългите летни дни покрай морето преминават плавно и потъват в дълбините на нощта.
…за да донесат ново утро – светлина и топли багри с глъчка смях.
В този тон продължаваме до следващата година. Музика за съпровод и мечти на ход.