Водещата на телевизионното предаване “Преди обед”, Десислава Стоянова поема в посоката на журналистиката още след завършване на средното си образование. Тя избира да следва Журналистика в Софийски университет, след като две години следва Полска филология. Не след дълго, започва като стажант във в-к “Сега”. Няколко години по-късно работи в екипа на bTV Новините, а след това е и заместник-главен редактор на модното списание “Amica”. Такива са първите крачки на Деси във всеобхватното поле на журналистиката. Винаги с усмивка на лице и пълна с енергия, ето за какво още си поговорихме с нея!
– Какво те вдъхнови да започнеш да се занимаваш с журналистика?
Историята е доста прозаична. Стигнах до решението да кандидатствам журналистика по пътя на елиминацията. Махнах всичко, което със сигурност не исках да бъда, и остана журналистиката. Вдъхновението и любовта към професията дойдоха после. Имах късмета да започна да работя във вестник „Сега“ още докато бях втори курс във Факултета по журналистика. Вярвам, че това е начинът да се изградиш като професионалист – практика, възможно най отрано и то при възможно най-добрите журналисти. После дойдоха репортерските ми години в Би Ти Ви, които ми помогнаха да порасна и да се осъзная напълно като човек от гилдията, встрастен в това, което прави.
– Къде се чувстваш по-добре, изразявайки себе си – в печата или на екрана?
Нещата са несравними. И в едното, и в другото съм се чувствала пълноценна. За мен това са взаимно допълващи се части от професионалния ми път.
– В предаването “Преди обед” ежедневно се срещаш с много интересни и различни хора, как това се отрази на мирогледа ти?
Разширява го. Обогатява ме. Страхотно е да имаш шанса да се срещаш с толкова много различни хора и техните истории. Ето това е вдъхновяващо. Дава ми различна перспектива, зарежда ме с енергия, с желание самата аз да се променям към по-добро.
– Какви са интересите ти извън рамките на професията? Кои са любимите ти занимания?
В момента цялото ми време извън това, в което се занимавам с предаването и подготовката ми за него, е посветено на децата. А родителите знаят, че на тях никога не им е достатъчно. Обичам да пътуваме, когато успеем да се организираме за това. Тази есен с Вельо (съпругът на Деси – бел.ред.) се опитахме по-често да се качваме с децата на Витоша събота или неделя, или пък да ходим до разни други сравнително близки до София места. Последно минахме екопътека Бели Искър. Изкарахме си супер.
– Какво обичаш да четеш?
Уцелваш ме по болното място. В последните години почти не ми остава време за четене на книги. Нещо, което ужасно ми липсва. Иначе почти денонощно съм в разни информационни сайтове.
– Как би искала да видиш себе си след 10 години, за какво мечтаеш?
Не знам къде ще съм след 10 години. Струва ми се ужасно далече, а и никога не съм била от хората с ясно предначертани дългосрочни планове. Надявам се все така да се чувствам добре на мястото си, което и да е то към този бъдещ момент. Надявам се и да съм успяла да променя нещата в себе си, по които в момента се опитвам да работя. Да съм станала една идея по-спокойна, да не прибързвам, както понякога ми се случва към днешна дата, да съм щастлива. И да съм доволна от работата, която съм свършила като родител. След 10 години ще е започнало да си проличава.
