Черно-белите импресии от разходката ми в Будапеща, ще покажат емоциите, които се скриват от светската суета, в която попада стандартният турист. Избирам черно-бялото, за да покажа усещането от това да бъдеш в този град, който може да бъде очертан и извън границите на пъстротата. Будапеща носи няколко епохи в сърцето си, което е пресечено от река. Верен на отминалите времена и приветлив за нови истории, градът е впечатляващ с характера си. Трябва да се посети, за да се удостовери неговата магнетичност.
За малко спирам стрелките на часовника и запечатвам секундите. Хората минават за миг.
Контрастите прегръщат минувачите. Хващам случайно преминаващите как пристъпват. Неусетно вече са забравили своя разговор, спряла съм ги само в онзи момент.
Градът си стои, сезоните се сменят, променят се хората. Влияят се от настроенията. Само приятелството седи на своята пейка, чакайки да бъде запечатано някъде между сега и безкрая. Градът също.