Дворецът в Балчик е построен в периода от 1924 г. до 1934 г. по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино. Дворецът е на румънската кралица Мария Единбургска. По време на Междусъюзническата война през 1913 г. от Румъния е нарушен Петербургския протокол. Румънската армия, нахлува на територията на България в добружанските земи и необезпокоявано окупира тези земи. На 7 септември 1940 г. цар Борис III с международна подкрепа успява да сключи Крайовския договор и да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България.
Ботаническата градина е собственост на Софийски унивеситет “Св. Климент Охрисдки” от 1955 г. Нейната площ е около 200 декара. Градината е част от “100-те национални туристически обекта” на България.
Оранжерията с кактусите е 2 пъти по-голяма от тази в Университетската ботаническа градина в София. Това е истинско царство за кактусите – тук те живеят и растат необезпокоавани и грижовно поддържани.
Сред растенията в Ботаническата градина има чудесен малък, открит ресторант, както и колекция на местна, винарска избра. Там, например, за първи път опитах смокиново вино – розе, смокиново розе с карамел, както и червено вино с вкус на ликьор амарето, а също така червено вино с вкус на бадемов ликьор.
Мисля, че повече думи ще са излишни за това място с прекрасна атмосфера. Надявам се и Вие да можете да отидете до Балчик, и Ви пожелавам едно скромно (предвид ситуацията с коронавирус), но чудесно – цветно, леко, по-безгрижно лято.
Поздрави,
Рени
🙂