The White School и Троянският балкан

Природата ме влече от малка и винаги бягам от града, дори да имам само няколко часа, за да се отдалеча от шума и ненужното бързане.

Когато бях дете, дядо ми, който е посетил над 90 държави, все ми разказваше за Троянския балкан и как искал да остарее там. Аз от скромния ми пътешественически опит, съм натрупала много снимки и впечатления от България, а в Троян съм била само веднъж. Разбира се, тогава посетих и Троянския манастир, сигурно както и повечето от вас, които са били покрай Троян. За тази година набелязах поне 3 локации в Троянския балкан, на които искам да отида. След като годината започна по този начин и ни постави в ситуация на задължителна изолация, успях да отида само до най-ниската част на Балкана, в неговото подножие, а именно до с. Стоките, където българският художник, живеещ в Париж – Николай Панайотов, е превърнал сградата на изоставеното, пустеещо училище в арт-център. Това е The White School.

Сградата на училището е на 4 етажа, а художникът е украсил цялото пространство с абстрактни картини и арт инсталации, разположени в семпли концептуални серии.

Николай Панайотов живее и твори в Париж, София и в с. Стоките. Българският художник има десетки изложби по цял свят – в Париж, в Монако, в Германия, в Швейцария, в САЩ.

Всички класни стаи в училището са свободно дишащи с изкуство. Специфична стилистика в минималистично изпълнение – тогава, когато в големи пространства поставяме произведения на изкуството, които изглеждат много малки в сравнение с заобикалящата ги среда. В последните няколко години minimal и minimalistic се наложи като отделен фотографски съб-жанр. Абстрактните картини в училището на Николай Панайотов са абстрактни, но са изложени минималистично спрямо пространството на училището.

Нека се върнем на разказа ми за Троянския балкан. Посетихме с. Стоките и после продължихме по пътя, за да стигнем до мястото на Bedouin Forest Residence, което харесах заради идеята това място да е едно семпло, приятно местенце за почивка сред природата, лишено от излишните лукс и претенциозност. Къща с камина, вкусна храна, слънчев двор, люлка и най-вече – О, Божи дар – рекичка, която минава покрай дворчето. На полянката, от другата страна на Bedouin, точно до рекичката, през лятото има цветен, музикален фестивал.

Хапнахме топла супа “Топчета” с препечени филийки хляб със зехтин, поръсени с подправки. На температурата от 30 градуса в самото начало на месец Март. За момент и сега се замечтах, и ми се иска още утре пак да съм там.

Сигурно и вие искате да сте там, предвид задължителната карантина. Аз просто ще Ви пожелая слънчеви дни. Бъдете щастливи. Нека позитивна енергия обгърне вашия живот и ви донесе здраве. При проблеми, дори глобални, препоръчвам временно бягство в планината.

Вашият малък фотограф,

Ренета ♡

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *