Природата ме влече от малка и винаги бягам от града, дори да имам само няколко часа, за да се отдалеча от града – от шума и ненужното бързане.
Когато бях дете, дядо ми, който е посетил над 90 държави, все ми разказваше за Троянския балкан и как искал да остарее там. Аз от скромния ми пътешественически опит, съм натрупала много снимки и впечатления от България, а в Троян съм била само веднъж. Разбира се, тогава посетих и Троянския манастир, сигурно както и повечето от вас, които са били покрай Троян. За тази година набелязах поне 3 локации в Троянския балкан, на които искам да отида. След като годината започна по този начин и ни постави в ситуация на задължителна изолация, успях да отида само до най-ниската част на Балкана, в неговото подножие, а именно до с. Стоките, където българският художник, живеещ в Париж – Николай Панайотов, е превърнал сградата на изоставеното, пустеещо училище в арт-център. Това е The White School.
Сградата на училището е на 4 етажа, а художникът е украсил цялото пространство с абстрактни картини и арт инсталации, разположени в семпли концептуални серии.
Николай Панайотов живее и твори в Париж, София и в с. Стоките. Българският художник има десетки, десетки изложби по цял свят – в Париж, в Монако, в Германия, в Швейцария, в САЩ.
Всички класни стаи в училището са свободно дишащи с изкуство. Специфична стилистика в минималистично изпълнение – тогава, когато в големи пространства поставяме произведения на изкуството, които изглеждат много малки в сравнение с заобикалящата ги среда. В последните няколко години minimal и minimalistic се наложи като отделен фотографски съб-жанр. Абстрактните картини в училището на Николай Панайотов са абстрактни, но са изложени минималистично спрямо пространството на училището.
Нека се върнем на разказа ми за Троянския балкан. По пътя, след разклона за Рибарица, както ви казах, посетихме с. Стоките и после продължихме по пътя, за да стигнем до мястото на Bedouin Forest Residence, което харесах заради идеята това място да е едно семпло, приятно местенце за почивка сред природата, лишено от излишните лукс и претенциозност. Къща с камина, вкусна храна, слънчев двор, люлка и най-вече – О, Божи дар – рекичка, която минава покрай дворчето. На полянката, от другата страна на Bedouin, точно до рекичката, през лятото има цветен, музикален фестивал.
Хапнахме топла Супа топчета с препечени филийки хляб със зехтин, поръсени с подправки. На температурата от 30 градуса в самото начало на месец Март. За момент и сега се замечтах, и ми се иска още утре пак да съм там.
Сигурно и вие искате да сте там, предвид задължителната карантина. Аз просто ще Ви пожелая слънчеви дни. Бъдете щастливи. Нека позитивна енергия обгърне вашия живот и ви донесе здраве. При проблеми, дори глобални, препоръчвам временно бягство в планината.
Вашият малък фотограф,
Ренета ♡