Драгоманското блато е чудесна “кратка” уикенд дестинация. То се намира се на 40 км от София. Интересна местност, която изглежда живописно различно във всеки един сезон от годината.
Зимата все още разпростира студеното си одеяло по географските ни ширини, но на Драгоманското блато всичко е в цветовете на есента, най-вече златната папрат, а и слънцето я пронизва, което ме подсеща, че идва пролетта.
Поемам по пътеката, а всеки поглед в дясно осветява очите ми. Струва ми се толкова интересна тази игра на светлината. Продължавам да пристъпвам смело напред.
Пътеката се вие, без да й се вижда края, а отдолу всичко е в лед. На хоризонта има само поле и небе.
Много е студено и леко замръзвам. Само слънцето надниква оттук-оттам, карайки ме да продължа да вървя още няколко метра, да се огледам, да съзерцавам.
Дълга е тази пътека. 10-15 минути и все има какво да запечаташ с поглед, или с камера.
Има река. Нямам идея откъде идва и накъде отива, но приляга идеално на гледката. Харесва ми. Чудато място е това.
Наоколо има и планина, която е скалиста. Всичко е сковано от студ, а цветовете говорят за живот. Преплетени със синьото небе, те сами ни оставят да напишем своята история.
